С появата на златото започва историята на създаване на бижута от човека. Пионерите в него са египтяните. Те притежават първенството в производството на златни пръстени, обеци, вериги, гривни. Именно в Египет се появяват първите майстори по обработка на злато.
Бижутата все още служат като знаци за статус. Отначало те са били носени само от представители на най-висшата каста.
В древните държави са вярвали, че бижутата носят определено магическо значение, защитават собственика си от зли магии, физическа болка и болести. Някои от тези вярвания са оцелели и до днес.
Египетски бижута
Египетските занаятчии оставят след себе си много ювелирни шедьоври – както като художествен замисъл, така и като изпълнение. Трябва да се отбележи, че още преди десетки векове египтяните са усвоили всички техники за обработка на метал (гравиране, инкрустация, позлатяване), знаели са как да топят / пречистват злато. Бижутата от тази епоха удивляват със сложни форми и цветни орнаменти.
Всички бижута в Египет са ноисели определено магическо значение (защитени от зли духове, болести). Освен това те са били символ на властта на фараона. Всяко бижу се е носело на определени части от тялото, което предпазва.
Древните египтяни са първите, които носят златни брачни халки. Сред ранните бижута най-известни са тюркоазени гривни, монообеци, ярки и широки конго обеци с множество висулки. Колкото по-висок е статусът на собственика, толкова по-масивен е избран продуктът. Някои екземпляри са били толкова тежки, че лобовете са се деформирали под тежестта им.
Гръцки бижута
Гърция, прародителят на каноните за красота и идеални пропорции, не остава настрана от бижутата. Древните гърци започват да използват злато и камъни (аметисти, перли, изумруди) около 1400 г. пр.н.е. Пищните бижута с камъни са били носени предимно от жени, за да демонстрират статуса и красотата си. Гърците много бързо усвояват техниките на гравиране, леене, коване, щамповане и емайлиране. Творбите на гръцките майстори се отличават с буйни шарки и прецизно внимание към детайла.
В древна Гърция златните мъниста, диадемите, копчетата и закопчалките са били популярни. През III век пр.н.е. вече носели цветни бижута с изумруди, гранати, перли, аметисти.
Римски декорации
Типична украса от римската епоха е брошка, използвана за закопчаване на дрехи. С възхода на Римската империя стават популярни пръстените и огърлиците от монети с портрет на императора. Нито един продукт не е носен просто така. Всеки имаше своя собствена символика.
През 8 век за първи път в Тоскана е получено злато със зърнеста текстура. Занаятчиите започнали да правят големи обеци, колиета, гривни и висулки, които са били кухи отвътре и пълни с парфюм.
Римляните с висок статус са се украсявали със злато, но среброто е било достъпно за търговците и филистимците. Пръстените са били знак за висшата класа. Стига се до там, че императорите дори издават специално разрешение за носене на пръстени.
Пръстените с печат са били от особено значение. Те са били използвани при сключване на брак, като подпис върху документи, а също и за брандиране на вещи.
Не по-малко оригинален по това време е начинът на носене на обеци. Обеците се смятали за мъжко украшение и се носели на двете уши. В древността, а и по-късно през Средновековието една обеца показва, че сте роб или циганин.
Бижута от Средновековието и Ренесанса
През ранното Средновековие манастирите са били център на производството на бижута. Бижутата от онова време играят ролята на амулети. Кръстоносните походи, както и развитието на нови търговски пътища, отвориват нови технологии за бижута в Европа. Появяват се първите гилдии на бижутери.
В средновековна Европа само монаси, крале и благородници са можели да носят бижута. Дори е приет закон за ограничаване на носенето на бижута през 13 век. Според документа на обикновените хора е забранено да носят камъни и злато с инкрустация.
Характерни накити за Средновековието: фиби, игли за шапки, пръстени, накити за оръжие, брошки, гривни, верижки с висулки. Било е обичайно да се носят пръстени на няколко пръста наведнъж. През късното Средновековие украсата на шапките става популярна. Те са изпълнявали съществена информативна функция – предавали са съобщения за притежателя си (инициали, кратки девизи, гербове, хобита).
През Ренесанса основно се набляга на красотата на човешкото тяло. Основната роля започва да играе естетическата стойност на бижутата. И мъжете, и жените започнаха да се украсяват, независимо от статуса.
Благодарение на развитието на нови търговски пътища, нови материали ставеат достъпни за занаятчиите. Притокът на диаманти от Индия, изумруди и рубини от Колумбия стимулира развитието на изкуството на рязане. Ако през Средновековието преобладава интересът към златото, то през Ренесанса е към скъпоценните камъни.