Диамант произлиза от гръцки език и означава – несломим, несъкрушим. В живота го наричат също елмаз. Камъкът представлява минерал, който е алотроп на въглерода. Името му е дадено заради високата му твърдост и устойчивост.
Диамантът е с огромна химична и физична устойчивост. Не може да бъде разтворен в киселини и основи и няма практическо износване. Диамантът е най-твърдото естествено вещество. Той провежда най-добре топлината. Диамантът е с най-високата точка на топене. Диамантът е с най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали.
Ако ви прави впечатление думата “НАЙ”, е и най-характерното му свойство… Затова и е най-скъпият, най-красивият, най-желаният за кражба, най-голям обект на внимание, най-ценен от ювелирите и с най-широко приложение за промишлени цели. Едва ли има друг предмет или обект на внимание, който да е толкова желан, хвален, използван и за украшение и за работа. Още от древността е обект на внимание за хората. Най-общите ни представи са, че се ползва основно за украшение, но още 2000 г. пр. н.е. се ползва за работа. Това не важи само за диамантите, но и за сапфирите и рубините, смарагдите и другите скъпоценни камъни.
Добивът на диаманти и скъпоценни камъни е едно от най-старите производства в историята на човечеството. Произведенията на изкуството от лазурит, амазонит, гранат, смарагд, аметист са открити в гробниците на Древен Египет. В планините на Африка, на брега на Червено море са добивани смарагди 2000 г. пр. Хр. Добива се в подземни находища, по-късно наречени „мините на Клеопатра“.
В гробницата на Тутанкамон са открити украшения от лазурит и тюркоаз. По-късно, през времето на критско-микенската култура (Ш – XIII в. пр. Хр.) широко разпространение имат оръжия и съдове, украсени със скъпоценни камъни. В Древна Гърция изкуството на резба по скъпоценни камъни — оптиката, датира от VII в. пр. Хр. Античните майстори пресъздават сцени от митологията, изображения на богове и митични герои, портрети на управници и победители на Олимпийските игри.
Заради уникалните си свойства от скъпоценни камъни се правят инструменти за рязане, украсяват се оръжия с цел да се покаже социален статус, използват се като платежно средство, гаранции, като залог…
Най-твърдият от естествените минерали, диамантът, шлифован обикновено с форма на брилянт, е сред най-ценените скъпоценни камъни в бижутерията. Класическият обработен като брилянт диамант има 57 фасети. Това му дава възможност да пречупва светлината по уникален начин и му придава висока стойност. Затова е и толкова ценен.