За първи път златни пръстени започват да се носят в Египет. Тогава пръстените са представлявали печат, с който се подписвали заповедите. Първо са ги ползвали фараоните. След време аристокрацията, после по-заможните, накрая и обикновените граждани са започнали да се кичат със сребърни, глинени и стъклени украшения.
В древен Рим пръстените показвали социалния статус на хората. Управляващото съсловие можело да носи злато, свободните граждани – сребро, а робите – желязо. При римляните младоженецът предавал на родителите на булката пръстен, с който показвал, че поема ангажимент и има възможност да се грижи за бъдещата си съпруга. Моментът на подаряване на пръстена бил по-важен от сватбата. Тя била само завършек на поетото обещание.
През втори и трети век от новата ера годениците са започнали да си разменят първо бронзови, а по-късно и златни халки като символ на брачната церемония.
Във Франция през средновековието, за да се вярвало, че омъжената жена може да привлече по-млад от нея мъж, ако прекара през брачната си халка носна кърпичка и после му я подари.
По времето на войните между германските земевладелци, барон Ото фон Клоценбах поръчал да му направят ризница от брачни халки. Те били подарени от многобройните му любовници. Баронът вярвал, че любовта на жените, с които била пропита ризницата му, ще го направят неуязвим към Смъртта. Той оцелял във всички и победил в повечето си битки. За негово съжаление и нещастие, попаднал в блато. Тежестта на “любовта” пропита във венчалните халки на ризницата го повлякла и великият войн безславно се удавил.
Венчални халки от Hugasian
Произхода на традицията да си подаряват младоженците сватбени халки има и християнски корени. Според легендата Йосиф подарил на Мария в знак за вярност аметистов пръстен. Той се съхранява и до ден днешен в Италия, в град Перудже. От тук е и модата на венчални халки със скъпоценни камъни. Исторически е доказано, че тези пръстени (традиционно диамантени) се използват от петнадесети век. Пръв такъв подарък е направил Максимилиан Австрийски на Мария Бургундска в деня на сватбата им.
В католическите общества съществувал обичай да се разменят пръстени от различни метали. Обикновено мъжът получавал златото, а жената среброто, като на всеки пръстен се гравирало името на партньора в брака. Тази традиция се спазва и в наши дни и то не само сред католиците.
Най-интересни са обаче традициите с произход от древен Китай. Там една и съща халка се ползва за годежна и за сватбена. Пръстенът се считал за годежен докато на него не се изгравира името на партньора по случай сватбената церемония. В Китай венчалната халка се носи на безименния пръст, тъй като той символизира брачния партньор. Палците на ръцете символизират родителите, показалците братята и сестрите, средният пръст е самият човек, малките пръсти са децата.
Древните китайци определили безименния пръст, като символ на брака, след като открили интересна зависимост. Ако разтворите дланите си и опрете пръстите един в друг, като свиете средните пръсти в средата, ще видите, че можете да разделите палците /родителите/. Те се отварят, защото трябва да ги напуснете рано или късно. Като затворите палците, ще видите, че показалците /братята и сестрите/ също се разделят.
Когато съберете показалците и разделете кутретата /децата/ – и те се отварят, защото след време те ще се оженят/омъжат/ и също като братята и сестрите ще ви напуснат.
Когато съберете малките си пръсти и се опитате да разделите безименните /партньора/ – това е невъзможно. В почти всички култури съпруг и съпруга трябва да останат заедно, в добро и зло за цял живот.
Затова в наши дни брачните халки се носят на безименните пръсти.
Не пропускайте да разгледате венчалните халки на HUGASIAN!