Годеж, года – означава полза. Произлиза от санскрит – древен индо-арийски език. Самата дума е gadya, и означава обвързване между кандидат съпрузи. Думата произлиза от года – полза на санскрит – означава нещо което се пази. Коренът се е запазил в по-чист вид в съвременния руски език /года, годиться – употребява се в смисъл “става, съгласен съм, от взаимен интерес е”.
Санскрит е праезикът, от който тръгва индоевропейското езиково семейство. В случая става дума за санскрит, в старата му форма – за деванагари или сензар.
В старобългарския език са запазили своя корен много морфеми със санскритски произход. Има ги естествено и в съвременния български език. Например глагола карам. Кар – на санскрит – правя нещо да се случи, задвижвам. Има много примери, за които всеки би се сетил. Думи като три или мама и т.н. Разбира се това е тема за много “изкушени” лингвисти и няма да Ви досаждаме с нея. Ще се ограничим само до любопитния факт на произхода.
Подобна е и думата сватба. При нея произходът е малко спорен. На пръв поглед и тя е санскритска. Произлиза от svadhaa – обичай, собствен дом или ”svataa” – свой, собствен и “bhaati” -светлина или ”bhu” – начало, възникване. Възможен е обаче и староперсийски произход на думата от svaa – собствен и таабе (табиет), което означава – обред, обичай.
Естествено не е напълно ясно от къде е по-голямата част от влиянието – дали от санскрит или древно-персийски. На фона разискванията за произхода на думата сватба, българите заимстват културни влияния както от съседите си индийци, така и съседите си персийци. Има също така силно влияние и на санскрит върху персийската култура. Ние от Hugasian допускаме, че е участието на първия корен е споделено от взаимнозаменяемите svataa или – svadhaa – собствено състояние и tabiet – обичай, тертип. Най-вече се надяваме, темата да Ви е интересна.
Годеж, годежни пръстени, сватби и обичаи от Hugasian
Както може би се досещате, написаното до тук има и пряка и непряка връзка с нашите продукти. Те са израз на традиции и обичаи залегнали много назад във времето. Отразяват културата и приемствеността на тези традиции. Макар, че на масата от хората тези неща са неизвестни, те все още силно влияят дори на потребителското ни поведение. Типичен пример е годежът подробно описан по-долу. Той обикновено се прави на голям празник. На него се канят много гости, роднини на момчето и съседи. Приготвя се тържествена трапеза, пеят се песни, играят се хора.
Вижте още: Как се прави годеж – стари обичаи
Като годежен дар момичето получава китка увита от „сватбено цвете”. Често тя е „златна”. Посипана е с варак – златен прах или златно фолио. Завързана е с червен конец против уроки. (Замислете се внимателно, друг път, когато си купувате нещо завързано с червен конец – колко древна във времето е тази традиция). Обикновено към “златната китка” нея се прикрепя и наниз монети или пръстена на момчето. Родителите на момчето носят и бъклици с вино и с ракия.
Годежни пръстени от Hugasian
Преди да се седне на трапезата се заплаща „бащино право”. Това е пазарлък, при който бащата на момчето дава няколко монети, а бащата на момичето казва: „Още, свате, още!”. От там произлиза традицията булката да се “откупува”. Това продължава, докато присъстващите роднини не кажат: „Е, доста! От Бога повече”. За да не се унижават взаимно двете семейства има неписано правило парите да не надвишават стойността на „чеиза” на момичето. Бъдещите сватове благославят с бъклицата вино. След това се разчупва на две пита, с купчинка сол върху нея. От тази пита дават на всички по залък, а двамата млади отхапват от едно общо парче. Това всеки женен мъж и омъжена жена по български обичай знае, че се нарича захранване и обикновено залците от свещения хляб се дават на младите от свекървата
От този момент нататък двете семейства се смятат за родственици.
Като знак за новото й положение, момата започва да носи годенишкия си наниз и празнични дрехи, дори когато жъне. На Коледа тя приготвя специален кравай за годеника. Той задължително коледува в нейния дом.
В периода между годежа и сватбата се подготвят уговорените между двете семейства дарове. На седенки в дома на годеницата, с много веселие и песни се довършва чеизът й.